Турската храна като специален ритуал в Капана

Без големи претенции и изискани блюда, тези ресторанти превзеха сърцата на чревоугодниците

В сърцето на Пловдив, в новия арт квартал на града- Капана, се крият неподозирани за мнозина, но любими на още толкова, екзотични кътчета за хапване. Храненето е издигнато в култ и специален ритуал от не един и двама ценители на кулинарията. Затова ние ще ви запознаем с едни от най-интересните местенца, които с удоволствие бихте пробвали, а след това със сигурност и бихте се върнали за още.

Точно срещу Халите, се издига скромният и без големи претенции ресторант Паша. Както се досещате от името му, това е заведение, предлагащо турска кухня. До скоро ресторантът разполагаше с два етажа, но от около месец вече и третият етаж е на разположение на клиентите. В Паша няма да откриете изискани блюда като в някой скъпарски ресторант, но това не е концепцията на собствениците. Те залагат на няколко вида готвени ястия, супи, салати и скара. Менюто се приготвя от турци, за които, както добре знаем, храненето е част от екзотичната им за нас култура. Ароматът на  топлите и пресни манджички се усеща още преди да прекрачиш прага на заведението. Тях може да избирате директно от витрината, а за скарата, която включва любимите на всички, кюфтенца, различни видове шишове, неизменните за съседите ни кебапи, може да се обърнете към специалистите по тази част, които се занимават само с това. А ако сте любители на пилешките крилца, задължително, отивайки в Паша, си поръчайте една порция. Уточняваме една, защото чинията, която ще сервират пред вас, спокойно би могла да е дажбата на едно четиричленно семейство в по-бедните райони. Крилцата, изпечени на скара са придружени от домат и чушки, метнати на същия уред, а отстрани компания им прави шарен пилаф. Гозбите, които се приготвят там всеки ден, са най-разнообразни. Пилешка кавърма, патладжан кебап с телешко, агнешко, долма с тиквички, са само част от сготвената храна, която свършва мигновено. Задължително е да опитате и супата от червена леща, която си е типична за ориента, както и оризовата. Хлябът към гозбите е безплатен, но най-голямото му предимство не е това, а неговият вкус.
Не са пренебрегнати и хората, които обичат да си хапват от турските тестени храни -искендер кебап, лахмаджун и дюнер.
Е, ако искате накрая и да се подсладите с нещо, как по-добре от един сутляш, придружен с автентичен турски чай, който ще улесни храносмилането. Не бива да се пренебрегва и фактът, че за цялото това пътуване из дебрите на турската кухня, имаща слава из цял свят, не ще се наложи да плащате тонове лири. За обяд, състоящ се от две супи и две основни, а защо не и една чобан салатка, която да разделите с другарчето си, няма да оставите повече от 15 лева.

В непосредствена близост до Паша, на срещуположната уличка пък, се е скрил другият турски ресторант в Капана, чието име те примамва да седнеш моментално, а именно Софра. Сред булгура с домати, който правят с неповторим вкус и останалите гозби, обаче, си има и няколко победили. Софра е заведението, което е неизменният първенец на дюнера и къпаната баница. Дамите, които пазят линия, със сигурност не бива да се приближават до това заведение, защото няма да издържат и биха кривнали от правия път. Като казваме дюнер, този, който се предлага в малкото ресторантче, няма нищо общо с тези, които са два за лев, без да знаете какво точно ядете. Там порция дюнер, струва значително повече, отколкото по лафките, накацали из града, но за това и вкусът, който ще опитате, няма общо с масовия такъв.Така че почитателите на екзотичното хапване ще останат предоволни. А относно баничката – всяка домакиня би си хвърлила тавите и точилката от срам.
В крайна сметка, въпреки общия произход и двете места са достатъчно различни, за да се насладите от всички страни на традиционните гозби на съседите по държава.

Какво остана да ви кажем? А, да! Афиет олсун!